Описание на дисциплината
Прескачане на препятствия, или конкур-ипик се провежда на специален състезателен плац с 9 до 16 препятствия, подредени така, че за да ги преодолее всичките, състезателят трябва да прави завои. Пътят, който изминава ездачът с коня си, се нарича паркур и е дълъг около 500-600 метра. Според категорията на конкур-ипика височината на препятствията варира от 1 до 1,60 м, като при бараж може да се достигне и 2 м. Препятствията се правят така, че горната им част да може леко да пада - най-често бариери, прикрепени на куки, закачени на стойки.
Конете, които ще се тренират за прескачане на препятствия, трябва да бъдат по-масивни, с дълги шии, правилен екстериор, добре развита крупа и стави. Същевременно конете трябва да бъдат подвижни, гъвкави и спокойни. Като млади конете не трябва да преминават тренинг за надпрепусквания, защото той възбужда нервната система.
Има различни категории : на време, баражен, щафета, ловно скачане и др. При отделните категории състезателите се класират по различен начин. При конкур-ипик на време, ако двама или повече състезатели минат паркура без грешки или с равно число грешки, класирането се извършва по време. При баражния конкур-ипик при аналогичен случай - без грешки или равен брой грешки на двама или повече състезатели - се провежда бараж, като състезателите скачат отново част от препятствията, които се повдигат с по 10 см.
Много добри резултати при прескачане на препятствия показват източнобългарските коне и кръстоските на чистокръвни ездови жребци с дунавски кобили.
Видове скокове
- Вертикален (или изправен) – скок, който се състои от стълбове или дъски, поставени една директно над друга без разпръскване или ширина за скок
- Оксер – два вертикала близо един до друг, за да направят скока по-широк, наричан още разпръскване
- Квадратен оксер (понякога известен като Box Oxer): двата горни стълба са с еднаква височина
- Възходящ оксер (обикновено наричан Рампиран оксер): най-отдалеченият полюс е по-висок от първия
- Низходящ оксер (обикновено наричан офсетен оксер): най-отдалеченият полюс е по-нисък от най-близкия. Спускащи се волове не се използват в състезания и на състезателите е забранено да ги скачат. Това се дължи на факта, че конят може да не успее да види най-отдалечения стълб, преди да скочи.
- Шведски оксер: полюсите са наклонени в противоположни посоки, така че изглежда, че образуват форма на „Х“, когато се гледат челно
- Тройна лента – представлява разперена ограда с три елемента с градуирани височини
- Напречна релса – не се използва често в одобрени конни шоута и понякога се нарича "кръстосан прът", два пръта, кръстосани, като единият край на всеки прът е на земята и на стандартите за скок, така че центърът да е по-нисък от страните; използва се на малки изложби и за учебни цели, за да научи ездача как правилно да насочва скока на коня в центъра на оградата
- Стена – Този тип скок обикновено се прави така, че да прилича на тухлена стена, но „тухлите“ са изградени от лек материал и падат лесно при удар.
- Хогсбек - вид разпръсната ограда с три релси, където най-високият стълб е в центъра
- Пълнител – това не е вид ограда, а е твърда част под стълбовете, като цветарници или ролтоп; това също може да бъде порта или други пълнежни декоративни елементи
- Комбинация – обикновено два или три скока подред, с не повече от две крачки между всеки; два последователни скока се наричат двойни комбинации, а три последователни скока се наричат тройни комбинации (ако кон откаже втория или третия елемент в една от тези комбинации, той трябва да скочи отново цялата комбинация, а не само всяко пропуснато препятствие)
- Вентилатор: релсите от едната страна на оградата са разпръснати по стандарти, което прави оградата да приеме формата на ветрило, когато се гледа отгоре
- Открита вода : широк ров с вода
- Ливърпул : ров или голяма тава с вода под вертикала или оксер
- Жокер – сложна ограда, състояща се само от рустикална (или небоядисана) релса и две крила, при което липсата на пълнител затруднява коня да прецени близостта им до оградата, както и височината на оградата, което я прави сложно препятствие, което обикновено се намира само в горните дивизии и незаконен в някои състезания